Ветеринарна клиника — Авицена ЕООД
тел.: 02 / 822 01 49 и gsm: 0887 477 873

Стави

Класификация и изследване болестите на ставите

Причините предизвикващи куцота при кучето и коткат могат да бъдат много, но най-често срещаните се подразделят на :

  • Травматически :
    - изкълчвания

- вътреставни счупвания

- увреждане на връзките(например скъсване на колатерална или кръстна връзка).

  • Еволюционни :
    - остеохондроз
    - дисплазия
    - изкълчвания
  • Дегенеративни :
    - остеоартрити
    (основно вторични
    )
    - увреждане на връзките
    (например, ”недостатъчност на”кръстната / плантарната връзка)
  • Имунообусловени
    - ерозивни и неерозивни артрити
  • Инфекциозни
  • Неопластически

История на заболяването
 
В историята на заболяването е възможно да се наблюдават сходни симптоми при различни пациенти и тъка да се получи  по-добра конткретна информация, отнасяща се до дадения  проблем.
Общи сведения за пациента те включват:

     -
порода, възраст, тегло, пол, предшестващи заболявания, травми, куцота, други заболявания наблюдавани в настоящия момент
     - начин на използване на животното – домашен любимец,овчарско,ловно и др.
     - навици,диета,родствени отношения или отсъствие контакт с други животни.
   Породаможе да бъде важна за предположение на конкретни състояния, например, 6-месечен ротвайлер с куцота на гръден крайник най-вероятно страда от остеохондроза на лакътната става,докато негов връстник от датски дог често се наблюдава остеохондроза на рамената става или метафизарна остеопатия.В крайна сметка е необходимо да се отчита породната принадлежност, в това е ключа, но е възможно да се пропуснат особенно значими симптоми , ако се концентрираме само върху породната принадлежност.

 
Възраст – може да помогне при поставяне на диагнозата, например, млади пациенти с несформирани кости най-вероятно е да бъдат с проблеми,свързани с тяхното развитие, в това време израстнали пациенти с куцота ще страдат от дегенеративна или даже неопластическа патология.
  Тегло може да бъде от значение при случай на излишно тегло, което задълбочава патологията, която иначе при нормално тегло не би се проявявала.

Пол – не е определящ при поставяне на диагнозата
Предшестващи травми и куцота(например,в детската възраст) може да помогне да се разберат причините на възникване на сегашното състояние, например лабрадор при когото на 5 годишна възраст се появява неподвижност в лакътната става, а на възраст 6-8 месеца е наблюдава на не диагностицирана куцота, която изчезнала без къквото и да е лечение, и затова сегашното състояние може да се определи , като вторична остеоартроза, развиваща се на  почвата на остеохондроза, което не изключва понататъшно изследаване на дадената патология.
Начин на използване на животното – важно за прогнозиране на заболяването,по отношение на функционалност на крайниците и използване –функциониране на животното в нормалния му начин на живот.
Сегашно състояние/конкретни данни – при снемане на анамнезатае необходимо да се обърне внимание на следните моменти.

  •         Остро или постепенно развитие на патологията – известна ли е травмата ?
  •         Продължителност на куцотата.
  •         Периодична или постоянна е куцотата.
  •         Изменчива или постоянна степен на куцота
    - зависи ли от плътността и структурата на повърхноста под лапата
    - изменя ли се състоянието на куцане при натоварване
    - става ли тя по-осезаема след почивка
  •         Особенности на куцотата в динамика:състоянието се подобрява, влошава или стабилизира.
  •         Винаги е поразен един и същи крайник или е променливо ?
  •         Наблюдава ли се оток на става
  •         Промени в темперамента на животното
  •         Ефективност на лечението провеждано до момента

- Острото начало на куцотата  предполага най-вече травматичност на процеса,докато постепенното развитие може да е резултат на дегенеративни или неопластическа патология. Едновременно са възможни и изключения.Например костна неоплазия е възможно да не демонстрира никъкви призанаци до тогава когато незначителна травма не предизвика патологична фрактура  и се съпроводи с видима и рязко настъпила куцота.Остро настъпилата куцота при скъсване на краниалната кръстна връзка е възможно да се съпътства с дегенеративна патология, проявяваща се при рентгенова снимка на колянната става, направена”скоро” след травмата.Освен това стопанина винаги е склонен да обвърже настъпването на куцота с тази или онази травма.Само посебе си отделните събития е възможно да не са взаимо свързани и вниманително трябва да прециним и да не влезем в заблуждение и да приемем ,като единствена пречина предполагаемата от собственика травма за единствена причина за куцотата.
- Продължителност на куцотата е много важно.Например,докаква степен е показана реконструкцията на връзка като алтернатива на нейното протезиране при повреждане на колатерната връзка или при планирано лечение на животното по повод на куцота с  умерена степен,без дегенеративни изменения – могат да бъдат предприети консервативни методи на лечение, тогава , ако в продължение на няколко седмици се запазят симптомите е необходимо да се проведат допълнителни изследвания.
- Периодичност на куцотата може да се наблюдава в случай на заболявания на костите,от нарушение метаболизма в тях(например, паностит) или някой случай на заболявания на развитие на растежа,например,остеохондроза на раменната става, когато частично отделения в резултат на раслаивающегося остехондрит ”парче” може да предизвика ясно изразена куцота, ако той  е приподнимается над ставата, или умерена степен на куцота  или въобще отсътва,ако той се връща на мястото на дефекта.

- Вариабилност степен на развитие на куцотата може да указва за различните причини за възникването и.Например,ако куцотата става ясно изразена по време на разходка на куче      

то върху разнообразен терен –асфалт, трева, пръст, то причината най-често е в лапата, усилена куцото повреме на тренировка може да се дължи на нестабилност на ставата или неконгруенти  ставни повърхности, а ригидност (скованост, вдървеност) на крайника след почивка предполага диагноза остеоартрит.
- Променлива куцота може да свидетелствува за въввличане в процеса на всеки крайник при полиартропатии или нарушен обмен на веществата в костите при тъкава патология ,като паностеита.
- Оток на ставата може да възникава периодически или да варира по степен ,затова е важно да разпитаме собственика да ли е наблюдавал подобно явление по-рано.
- Изменение на темперамента е възможно в следствие на изпитвания хроничен дискомфорт.
- Отговор на провежданото лечение  може да  бъде полезно при определене протичането на патологичния процес(освен това къкво лечение е удачно), а също и да помогне при планиране на дългосрочно лечение(не е необходимо да се повтарят неудачните опите).

Клиническо изследване
  Общо изследване
Провеждането на общото клиническо изследване е необходимо за потвърждаване на това, че пациента е здрав, т.е. отсъстват къквито и да е отклонения от нормата, които в своята същност могът да повлият пряко или косвено на провежданите по-нататък изследвания или лечения. Например, треската може да бъде признак на това, че клинически проявяващата се куцота се явява резултат от развитието на септичен артрит.Намирането на образование в коремната кухина на кучето, съпроводено с куцота, която е вероятност от остеоартрит на тазобедрената става, ще окаже влияние на избора на метод на лечение в този случай.Необходимо е да се проведе неврологиче ско изследване, що то куцането и нарушената походка могат да са резултат от проблеми в гръбначния мозък.Най-честия прост и широко разпространен тест се явява междуфаланговия рефлекс за разпознаване на недостатъчност на проприорецепторите и свивателния рефлекс.Ако резултати от тези тестове са съмнителни или е безпорно, че куцотата е с неврологичен произход, то на този етап или пъ-късно е необходимо да се извърши пълно неврологично изследване.Особенно важно е тези методи на изследване да се проведат преди започване на лечението, за да не се промени клиничната картина и от там резултатите от неврологичното изследване.
Наблюдение

Пациента е необходимо да бъде прегледан в правостоящо положение , за да се направи преценка на степента на разпределение на натоварване, екстериор, поза, обръщане внимание на всякъкви деформации или хипотрофия на мускулите.За развитие на определени състояния може да повлия екстериора, например – изпънатия/изправен тазов крайник предразполага към поражение на кръстната връзка на коляното.Отделни състояния винаги предизвикват патогномически пози на животното ,например куче с изкълчен лакът се старае да държи крайника в частично сгънът вид с частично пронироване(сгъване) на лапата .Освен това при намаленото натоварване на болния крайник,животното заема определана поза,например,куче с двустранна куцота на задните крайници може да пренесе масата на тялото напред, приближавайки задните крайници близо до гръдните и извивайки ги назад.Необходимо е да се отбележи всяко нарушение на походката , тъй като това може да е следствие скъсване на връзка, фрактура, неправилно зарастване фрагментите на фрактура или нарушение ръстежа на коста.Заради мускулна слабост оста на лопатката става по-вече от видна в случай на хронична куцота на гръден крайник, а големия въртел на раменната кост също става по-вече изпъкнал при хронична куцота с тазовия крайник                                                                   
Походка пациента е необходимо да бъде отценяван при движение и подтичващи крачки, тръс или тичащ, както по права линия, тъка и при съвършeнни кръгови движения.Защитна куцота появява се в резултат намалената натовареност на дадения крайник.Ако е поразен гръден крайник, то в този момент , когато се докосва земята, кучето приповдига глава и едновременно стова може да фиксира скъсена крачка(при това е необходимо да се отбележи, че главата на кучето е обърната надолу към здравия крак).При двустранно въвлечени в патологичен процес гръдни крайници често се наблюдава сменяща се,”поривиста”походка,особенно когато животното се движи по наклонена повърхност.При поразени тазови крайници бутовата й област под действие натоварването ще се повдигат и отпускат с голяма амплитуда.В случайте на билатерално поражение на тазовите крайници заради ”извънредното” въздействие върху тях се появява тенденцията към заешки подскоци, особенно при бърз ход.Кандилкаща(покачивающаяся) куцота, наблюдава се в резултатна болка, възникваща при изпъване на крайника, а тъка също заради особенности на животното с патология на меките тъкани, когато механично ограниченото движение предизвиква характерна походка повреме на изпъване на крайника.Например, повреме на растягане на крайника прешленните контрактури довеждат към вращателни движения на поразения гръден крайник,а контрактура на m.gracilis предизвиква повишено свиване и ротация на скакателната става с медиално завъртане на стъпалото.Болшенството видове куцоти  се явяват комбинация от тези съставни части съвместно с реакцията на болка вследствие натоварването и движение на ставата по време на разстягане на крайника.Отчитайки горе приведените наблюде ния, става възможно субективната оценка за сериозноста на куцането(която разделяме на степени – спокойна, умерена, средна, сериозна:1 – 4: или от 0-10), определяне поразен ли е по-вече от един крайник и влошава ли се състоянието при забавено или бързо движение на животното.

 

Палпация
Пристъпвайки към тази част на изследване, добре е да разположим малки кучета и котки на маса, а кучета от едрите породи на пода с леко предържане.Осевия и периферен скелет е небходим да палпираме тъка,че нищо да не бъде пропуснато.Необходимо е да се предържаме към общи правила на пълно изследване и сравнение състоянието на десната и лявата половина на тялото.Затова в началото е добре палпацията на гръдния крайник, да се извърши с изпънат напред крайник и с придържане на главата.Палпацията на тазов крайник добре се извършва заставайки зад пациента или приклякайки.При сравнение на всяка страна от туловището е необходимо да се застане от срани на страната (прямо).Палпацията включва в себе си пълно изследване на гръбнака от главата до опашката и крайниците от рамото(таза) до стъпалото.Обследването е необходимо да изясни:

  • изменения в мускулната маса
  • анатомически пороци на развитието
  • подутини, отоци и надебелявания на крайниците
  • болка

Загуба на мускулна маса може да оказва за дисфункционална атрофия на мускула или деинервация.В случай на атрофия от бездействие ослабените мускули често биват разположени на проксималната част на крайника и обикновено не контактуват с мястото на локализация на болката.Две възможни изключения от това правило се явява куцотата, свързана с болка в раменната или колянната става, мускулите екстензори които могат в този случай да са атрофирали.При това оста на лопатката и големия въртел на раменната кост стават особенно забележими.Други патологични състояния в мускулите, които може да се определят при палпация ,включват контрактури или болка,(възможно увреждане на мускула или миозит)

Нарушената анатомическта взаймовръзка в крайника може да бъде свързано със скъсване на връзки или предшестваща фрактура(например неправилно зарастване на фрагментите на фрактура).Полезноста от палпацията е демонстрирана при пробата за изместване на големия въртел при луксация на тазобедрената става.Оточност може да бъде резултата от прякото въздействие  на повредените по-долу лежащи мускули и /или кост или като последствие от   атрофопатий(ексудативен излив в раменната и тазобедрената стави практически не бива да се палпира – констатира при палпация).Уплътнения(надебелявания) преди всичко са свързанис патология на ставата или сухожилието и могът да бъдат следствие от предшестваща травма или дълго протичащи атропатий.Болка при палпация често е трудно да се определи, но понякога появяваща се болка при пряко въздествие върху мястото на повреждение помага да се определи патологията,която при някой заболявания е вероятно винаги да я има.Например, възникващата болка в рамото при неговото притискане може да бъде резултат  от различни причини,но връзктата с впечетляваща болка при пряка палпация в областа на проксималната част на раменната кост, повероятно в този случай е да се предположи костна неоплазия.
Манипулаций/изследване с опипване

При изследване на костния скелет и на всяка от ставите в часност,на всеки крайник трябва системен подход.Опипването се препоръчва да се започне далече от място подозирано, като ”изходна точка на куцотата ” поради две причини. Първо,веднъж забелязано отклонение от нормата ще бъде трудно”да проследиш назад”за изследване на здравото място и второ, след предизвикване на болка у пациента, продължаващото изследване може да даде непредсказуема реакция от негова страна на провеждащата се манипулация.
В хода на обследването може да се оценят следните характерни детайли:

  • болка
  • обем и регулиране на движението(разкрача)
  • крепитация
  • нестабилност

Болка може да се появи при опипване на ставата и макар че има голямо значение, но има едно или две условия ,които трябва да се знаят.На първо място, опипването-притискането в някой стави предизвиква ответно движение в друга става,а това довежда до неправилно определяне мястото на болка.Например, при разгъване на раменната става задължително се разгъва и лакъта и възникващата при това болка може да има произход от друга става,а понататъшаната оценка изисква отдеференциране едно патология от друга.На второ място, движението в ставата довежда до обтягане в местата на прикрепване на сухожилията и натоварване на костите, който реагират с болка.Потози начин , разгъването на лакътната става може да предизвиква болка.Освен това, болката може да бъде в резултата от притискане на костите (остемиелит),повредените места на прикрепване сухожилието на двуглавия раменне мускул (или неговото начало) или болка в костите,към които се захваща сухожилието(е възможно също тъка в резултат на остеомиелит).

Обем на разкрача може да бъде намален в случаи на остеоартрит или луксация.Последната патология може да повлияе и на разгъването на ставата,но то може да бъде изменено и от тъкива състояния като контрактура на меките тъкани.

Крепитация това е хрущене, осещано при опипване.Тя може да бъде вследсвие от фрактури, луксаций или остеоартрит.А тъка също произхождат от структурите образуващи меките тъкани – мениски или от шевовете оставащи от предществаща артротомия.

Неустойчивост на ставата, може да бъде с вроден характер,(например, дисплазия на тазобедрената става) или да носи травматично начало(например, скъсване на колатерана връзка). Оценка стабилноста на всяка става изисква отделни определени манипулаций за всяка, при което се проверява целоста на на всяка подържаща структура.Пример тест Ортолани, насочен към доказване на изразена слабост на тазобедрената става и признак на краниално изместване на крайника като свидетелство при повредена краниална кръстна връзка.

Пращене/пукане в ставата е достатъчно разпространено явление  и не бива да се приема , като нещо съществено ако не е съпроводено с болка или с много неустойчива става.При кучета с скъсана краниална кръстна връзка  наблядаваното пукане е предизвикано от повредения медиален менискус,но това не следва да се приема като разбираемо, задължително обстоятелство, тъка щото при много кучета с  пукане не е намерено патология на менискуса  и обратно.
Направените коментари извършени при изследване на пациенти, не обхващат всички възможни диагнози и определени признаци, които е необходимо да се оценяват поотделно при преценка на всяка става отделно.



 

 

 

Рентгенологично изследване

Рентгенографията остава най-широко исползавания спомагателен диагностичен метод при изследване пораженията на ставата.За да се получи диагностично ценна рентгенологична снимка , е необходимо акуратно раположение на пациента и центриране на рентгеновия лъч и качествено проявяване на филма.За рентгенологично оценка на става са необходими две ортогонални проекции(поставени под прав ъгъл един спрямо друг),макар че е възможно една от проекцийте да бъде достатъчна точна за подвърждаване на предполагаемата диагноза(например, медио-латерална проекция на лакъта на куче с незарастнала фрактура на лакътната кост), а втората(в този случай в кранио-каудално направление)допълва с още полезна информация  на относителната пълнота на патологията на ставата(например, степен на всякъкви вторични костно-ставни изменения).В някой случай е възможно да са необходими допълнителни проекции.Например, проекция на ставата при натоварване в случаи на съмнения за повреждение на колатералната връзка, коса проекция при наблюдаване на осколчати фрактури (особенно в китковата и скакателнат става) , контурна проекция,за да се видят структури от типа на sulcus intertubercularis на раменната кост, браздата между въртелите на бедрената кост или дорзалната повърхност на ацетабулума на тазобедраната става.Често се препоръчва де се направи рентгенова снимка и на противоположната става, дори куцането да е само от едната страна, поради това , че е полезно за отхвърляне на съмнения,възникващи при опита да се установят по-вече от намерените значими разстройства.

Обезателно е необходимо използването на рентгенограма за потвърждаване на предполагаемата клинически диагноза или провеждане на диференциална диагностика на между две и по-вече възможни причини за куцотата,които имат сходна клиническа картина. Рентгенологическото изследване н ебива да бъде алтернатива на клиническото, а за интерпретация на всякакви рентгенологически разстройства е необходимо да бе извършена в светлината на клиническите резултати,иначе е възможно тяхното неверно тълкуване.  

При изучаване рентгеновата снимака на става се обръща внимание на следните показатели :

  • Кост
    -     анатомическо съотношение с другите кости
    -     вътрешна архитектоника
    -     субхрущялни ерозий /склероза/киста
    -     остефити
  • Ставно пространство
    -     изменена ширина
    -     минерализация
    -     излив
  • Меки тъкани
    -     около ставни подутини /надебелявания
    -     минерализация

                Анатомическо съотношение с другите кости може да се променя при изкълчвания,при увредени връзки и фрактури.
Вътрешна архитектоника
при съседни кости често може да се изменя в случай на развитие на първична неоплазия или киста, на отделни фрактури(например, стари(усталостные) фрактури )
 в голяма степен могат да се разглеждата ,като пукнатини вътре в коста ,отколкото  да са способни да предизвикат явни изменения в анатомическото съединение на костите .

Субхрущялни ерозий могат да бъдат резултат от ерозивни имуннообусловени артропатий (например ревматичен артрит), летично неопластично увреждане,тъкова като синовиална саркома или остеомиелит, развиващ се вследствие на септичен артрит, в същото време подхрущялните ”дефекти” могат също тъка да се появят в резултат на остеохондрозни проблеми.      

Субхрущялна склероза може да се забележи в края на поразения участък,появяваща се в резултат на остеохондроза или инфекция, но може също да се срещне и генерализиран модел на склероза на всички повърхности на ставата, изменена вследствие осеоартроза.

Субхрущялни кисти  достатъчно рядко явление при малките животни,но те могат да бъдат срещани при някой стави поразени от остеоартроза.
Остефити често развиващи се в крайщата на увреждането и в цяло , тези нарасти на кости са главния ренгенологичен признак на остеоартрита.

Изменена ширина на ставата може да указва за травма на връзките(т.с. скъсване/ неустойчи вост) , увреждане на мениск или загуба на ставен хрущял в резултат на инфекция.Ширната на става също се намаля при остеоартнирт, но за оценка на това е необходимо да бъде направена снимка с натоварване.Вътреставните структури от типа на мениска и скъсани връзки е възможно да се минерализират и да станат рентгенографски видими.Други минерализирани структури,които могат да се появят в областа на ставата,включващи ставни мишки или минерализирани парчета хрущял,получени при  увреждания от РОХ.
Ставен излив – това е специцифичен индикатор на ставната патология и той може да бъде разпознат като разширяване или стесняване на ставата,маскирайки другите вътреставни структури,обикновено видими на рентгеновите снимки(например, загуба на инфрапателарното подкожно мастно тяло, което се провява във вида на сянка на ренгеновата снимка).Причина за излив могат да послужат увреждане на връзки, имунообусловени синовити,инфекция.За съжаление , има рентгенови снимки с излив или въобще го няма,като количеството му въобще не корелира с количеството синовиална течност, присъстваща в ставата, но и не дава информация , как е възможно да се отдели от ставата.

Около ставни подутини /надебелявания могат да бъдат следствие от повреждане на подържащите структури меки тъкани (например, скъсана колатералана връзка), взимайки под внимание този факт,защото около ставните уплътнения обикновено са свидетелство за хронична неустойчивост на ставата(например, като последствие от продължителна недостатъчност на кръстната връзка или повруждане на колатералната връзка).Обикновенно е невъзможно рентгенологично да се отдифиринцира тъкава оток от надебеляване.

Около ставна минерализация може да се забележи на снимката.Най-често се среща в местата на прикрепване на връзките и сухожилията(например, края на коленната чашка в колянната става, поразена от заболяване на кръстната връзка), и в този случай тя се упоменава,като ентезиофитоза, минерилизараните структори се наричат ентезиофити.

Артрография
Под позитивна контрастана артграфия се разбира въвеждането на контрастно вещество в ставното пространство тъка щото то  да се смеси със ставната течност и да се очертаят ставните краища, може да се използва за оценка :

  •         цялост на ставния хрущял, например, в случай на остехондроза
  •         наличие на комуникация между съставното пространство и подхрущялните костни кисти
  •         наличие на дефекти в синовиалната мембрана/капсула на ставата, например, разкъсване с увреждане
  •        адхези(срастване) на синовиалната мембрана, например, свързани с възпалитени процеси, тъкива как тендовегинит на двуглавия мускул или неоплазия

Болшенството йодосържащи препарати може да се използат дълго време,поне докато останат стерилни.Може да се използва омнипак(Nycomed), действащото вещество на които се явява йодхексол, но ако се държи в запас за миелографий, като алтернатива може да се използва , алтер нативен препарат мег(х)люмин йодталамат и натриев и меглюмин диатразоат(Urografin).

Най-честа концентрация на йода в контрастното вещество – 300 mg I2 на 1 ml и в този случай за да се проведе артрогарфия  е необходимо да се разтвори в стерилна вода в съотношение 1:1 до концентрация I150 mg на 1 мl.Подготовката на кожата и мястото на проникването на иглата е същото,като при пункция на ставата, за отбелязване е , че двата метода за иследване се използвата обикновенно в комбинация – пункцията и контрастната графия.Обема/количеството на въвежданото в ставата контрастно вещество зависи от нейния обем/размер, от едрината на пациената и предполагаемия вид на увреждането.например, в случай на повреждане на раменната става, ако целоста на ставния хрущял е под въпрос , ще бъде достатъчно да се въведе 1,5-2,5 мл контрастно вещество,когато се наблюдава дефект в ставната капсула или адхезия на синовиалната мембрана, ще са необходими 4-6 мл.

Негативната контрастна артрография се наблюдава в случайте на въвеждане на въздух в ставното пространство, в това време , като двойно контрастиране  се извършва въвеждане на въздух и позитивно контрастно вещество.този метод в ортопедията на малките животни се използва много рядко.

Други методи за получаване на изображения на ставата

Компютърна томография
Компютърната томография се основава на използване на рентгенови лъчи генерирани от анодната тръба,който се въртят в кръг на пациента.Изпусканите рентенови лъчи се възприемат от циркулярно разположени датчици.Компютърния анализ на регистрираните електронни сигнали създава изображение, предствляващо съответния напречен срез на тялото на това ниво.Като на обикновенната рентгенова снимка , коста се вижда бяло, а газ – черно.КТ е особенно информативна при изучаване детайлите на коста и може да се приеме за диагностика на поразената става,поради даващата достатъчно подробна информацияя за ставата за сравнение с рентгеновата снимка, например, при оценка венечния израстък на лакътнта кост при куче с подозрение за заболяване на венечния израстък(фрагментация на венечния израстък).

Ядрено-магнитен резонанс

Ядрено-магнитен резонанс в ключва поставянето на пациента в силно магнитно поле, което предизвиква определена ориентация на положително заредените протони.Атомите на водорода са особенно чувствителни на магнитното поле,на което и се основава възможноста на контрастиране на/между тъканите.Тъканите с високо съдържание на водор са ясно изображени, докато тъкива с ниско съдържани,кости,въздух – не се тъка ясно изобразени. По-късно протоните се бомбадират с импулсни радиовълни,които ги дезориентират.В промеждутъците между импулсите протоните се прегрупират,възстановявайки ориентацията се и при това изпускат  непродължетелни радио сигнал, които се регистрира и преобразува в изображение.Това касае T1 – суспензирано изображение;то е полезно при изучаване анатомическите структури на изследваната система.Протоните също изпусат радиосигнали свързани с изменение на фазата при отвореното/създането/налично  магнитно поле.Анализ на тези сигнали създава Т2-суспензирано изображение, което се явява най-много информативно  при оценка моликолярната природа и патология на тъканите.Контрастноста може да бъде увеличена химически, например, прилагане на хадодиамид(Omniscan).Препарата въздейства на магнезия на тъканите, довеждайки до различна степен на тяхна контрастност, като увеличава самата контрастност, особенно в Т1-суспензирано изображение.
Що се касае болестите на ставите този метод на изследване е показан като при човека,позволява да се разработят методи за определяне дебелината на хрущяла,което меже да бъде полезно при оценка на остеортрите и монитиране протичането на заболяването.

Ултрасонография

Като диагностически метод има ограничено приложение в ортопедията.Повреждания на сухожилията могат да бъдат установени , като ехопрозрачни области в пределите неповредените сухожилия, кето ще помогне да се оцени скъсването на сухожилието, намиращо се вътре във влагалищната обвивка.Тези повреждания са видими главно клинически, но ултрасонографически играят роля в монитирането процеса на тяхното заздравяване и при приемане на решение за най-относително обективно лечение във всеки конкретен слачай .
Сцинтиграфия

Това понятие включва в себе си венозното използване на радиоизотопни вещества,а тяхната активност се оценява посредством гама-камера.Периода на разпад на изотопа преблизително 6 часа и кучето се държе в изолирано помещени, впродължение на 48 часа от въвеждането на изотопа.най-голямата опасност при излъчването на изотопа е урината.Скъпоста на оборудването и средствата за обслужване, прави този метод не достъпен за широко използване.

Пункция на ставата
Този метод е eдин от най-редките методи във вет.медина и на практика се прибягва към използването тогава когато се предполага,че анализа на синовиалната течност може да потвърди съмненията за преполагаемата диагноза(например, в случай на септичен артрит) или когато ще помогне за отдифиренцирането на две предполагаеми диагнози, ако рентгенографията не дава достатъчно информация, а другите методи на визуализация са неподходящи или противопока зани. Процедурата се нуждае от пълно спазване правилата на асептика,пациента е необходимо да бъде седиран.Областа в мястото на пункцията се обработка като операционно поле,използват се стерилни ръкавици,не е задължително да се използва операционна кърпа.за някой стави е възможно да са необходими игли с много малък диаметър, добре е да се използват игли с голям калибар(19g .r 20 g), поради това, че вискозитета на синовиалната течност затруднява изтегляне то/аспирацията през игли с малък диаметърДължината на иглата зависи от дебелината на меките тъкани между кожата и ставната капсула, но като правило може да се използват игли с дължина от 25 до 50 мм.Спринцовката е необходимо да има относително малък обем(2-5 мл),за да може да създаде достатъчно отрицателно налягане, но не да се загуби значително количиство синовиала течност в цилиндъра на спринцовката.При определяне мястото на пробиване е необходимо да се стараем да избягваме невросъдови пунктове, обикновено се избира точка на разгъвачите на ставата.Съществуват общи правила за избор мястото на пункция и са следните:

  • Рамена става : кранио-латерално или кранио-каудално  направление на забиване с разместване на иглата дистално по отношение на акромиона или даже краниално или каудално на акромиалната глава на делтовидния мускул
  • Лакътна става : каудо-латерано направление на забиване с разместване иглата между латерания раменен епикондил и лакътни израстък на лакътната кост.
  • Киткова става : дорзано направление на забиване с разместване на иглата между сухожилието на лъчевия екстензор на китката и общия екстензор на пръстите.
  • Тазобедрена става : вентрално направление на забиване  с разместване на иглата каудално на пектинеуса по отношние на изходната точка на неговото закрепване на възвишението на гребена на илиума ;или каудо-латерално направление на пробождане с разместване на иглата в каудално правление по отношение на големия въртел на бедрената кост.
  • Колянна става : кранио-латерално направление на пробождане  с разместване на иглата редом с правата връзка на колянното капаче.

При изтегляна синовиална течност се обръща внимание на нейния обем,цвят и визкузитет. Може да се пряват намазки на предметни стъкла, изъхващи на въздуха и оцветени със къквито и да е подходящи реактиви.Ако е необходимо съхранение на синовиална течност за по-нататъшно изследване ЕДТА(етилендиаминтетраоксалатн киселина)- е най-подходяща противосъширва щото средство,макар че хепарина притежава някой предимства при оценка визкузитета  и провеждане теста за образуване на съсирек от муцин.

Най-често се извършва оценка на следните свойства на синовиалната течност:

  • Обем
  • Цвят и прозрачност (мътност)
  • Цитология – брой на клетките и  ...........миказитарная .........  формула
  • Тест за образуване муцинен съсирек
  • Бактериална култура – анаерабна и аеробна

Обема на аспирираната синовиална течност от ставата зависи от нейния размер.Обикновено от здрава става,даже от големи по размер (например,раменна или колянна) при кучета от големите породи е невъзможно да се събере по-вече течност от тази която се намира в луменна на иглата.Същевременно, ако от тъкава става е възможно с лекота да се аспирира по-вече от 1 мл течност,следва да се предположи наличието на патологичен процес в нея.Синовиалната течност от здрава става е прозрачна и с бледо-сламенно жълт Цвят.Всяко друго оцветяване позволява да се предположи кръвотечение или възпалителна патология, а увеличената Мътност може да указва на увеличен брой клетки в нея.Визкузитет – това е мярка за съдържанието в течности на хиалуронова киселина, тя може да бъде субективно оценнена в тъка нар. Тест за провлаченост, когато течноста позволява свободното и капене от спинцовката или се поставя между два пръста, след което бавно се разтварят пръстите в страни.По този начин се оценява дължината на получината нишка/конец.Дължината на нишката при нормална течност – 2- 4 см.

При тъкава оценка е небходимо да се действа внимателно, поради възможноста при повтроение на теста да се стига до постепенно намаляне на вискозитета, а талка на ръкавиците, който остава по пръстите , може да доведе до непредсказуеми резултати.Цитология – това е възможно единствения най-често използван показател при анализ на синовията, а общото число  и диференциалната оценка на клетките могът да помогат при решаването на някой диагностични делими.В таблицата са дадени някой характеристики на синовиалната течност.

характирстика на синовиалната течност в здрава сатава и при някой заболявания

 

                                      нормална става     остоеартрит   имунообусловени         инфекция
                                                                                                    заболявания

Обем, мл                            0 – 1                     1- 3                        1 – 10                            1 - 4

Визкузитет                  висока                 висока*                     нисък                          нисък

Общо число на

клетките (х10 9/л)          0,75                    0,75 – 5                    5 – 90                          5 – 100 +

Полиморфни

левкоцити,%                   0                             1 – 5                     20 – 80                        95 - 98        

* Вискузитета на синовията може да се окаже нисък в присъствие на ексудат поради нейното смесване с него, поради което по-добре ще бъде провеждането на тест за образуване на муцинен съсирек, което ще укаже за нормалното съдържание на хиалуронова киселина.

Следва да се отбележи, че това са само основни принципи,тъка има и изключения за отделните заболявания, които е необходимо да се отчитат.

Тест за образуване на муцинен съсирек – това е качествен показател за съдържание на хиалуронава киселина в синовиалната течност, на когото за разлика от вискозитета не оказва влияние разреждането.Ако синовиалната течност се смеси в стъклена мензура с 2% ледено оцетна киселина в съотношение 1: 4, се образува съсирек.Тази рекция зависи от степента на полимеризация на самата хиалуронова киселина.При възпалителни процеси съсирека е с ниско качество;това се обяснява с това, че химичната верига на хиалуронавата киселина е къса.

Посявка за аеробни и анаеробни култури може да бъде полезна за изолиране на микрооганизма,причиняващ заболяването, в слачая септичния артрит, но поскоро , добра последов ателност в изолацията на такива бактерий може да бъде постигната по пътя на посевки от синовиалната мембрана.Инкубацията на синовиална течност, поместена в стерилна, кръвна хранителна  среда в продължение на няколко дни, повишава вероятноста от изолиране на бактерий.
Освен опоменатите тестове в синовитя се измерват ниво на глюкоза(при възпаление тя се понижава) и ниво на белтъците(при възпаление те се повишават);съдържание на ферменти(те могат да действат като маркери при остеоартритите, но внастоящо време имат малко клиническо значение);присъствие на кристали(тези който имат значение при хората имат неопределено значение за диагностиката на заболяванията на ставите при малките животни).


Артроскопия/артротомия
Всеки от методите – артроскопия и артротомия- позволява осъществяване на визуално обслед ване на ставата, което позволява индентифициране или подтвърждаване на предполагаемата диагноза, а също да се направи биопсия на синовиалната мембрана.Артроскопията позволява по-вече да се види физиологическия вид на ставата, тъка както синовиалните гънки  и власинки намиращи се в окачено състояни/плуващи във вътреставната течност , и могат да бъдат изучени техни морфологически особнности, тъка при артротомията синовиалната мембрана изглежда еднообразна и сякаш ”безжизнена”.Освен това при артроскопията е възможно излекуването на животното от някой патологий на ставата но за това е необходима специално оборудване  , минава достатъчно дълго време на изработване на кривата за изследване на ефективноста от нейното използване.По този начин артротомията си остава най-често широко използван метод.

Синовиална биопсия
взима се материал от различни участъци, за хистопатологично изследване съхранение на картон и  в 10 % формалин, за имунохистология е необходимо материала да бъде замаразен.

Лабораторни изследвания
изследване на ревматоидни фактори, антитела към Borrelia burgdorferi и др.

делничните дни :  09.00 - 19.00
почивните дни   :  09.00 - 16.00
телефони :02/8220149 ; 0887 47 78 73 
ул."Найчо Цанов " бл. 114 - зад блока
             
klinik@avicenavet.com

инфекциозен перитонит-котка Общи грижи при бременност За анестезията - упойката затлъстяване при зайците изкуствено осеменяване жлеза на третия клепач Признаци на заболяване Разширение на сърцето
Разширение на стомаха Брахицефален синдром Тумор на млеч.жлеза Защита на животните Лъжлива бременност Язва на роговицата Нормални стойности Бълхи - първа част
Бълхи - втора част Абсцес на простата Счупване на кости Уринарен синдром Болести на ухото Извадка от ЗВМД Слюнчени жлези Токсоплазмоза
Анална херния Морско свинче Дирофилариоза Топлинен удар Крипторхизъм Профилактика Парвовироза остър корем
Осил,кърлеж зъби зайци изоспороза Хипотермия Демодекоза мегаколон Повръщане Дисплазия
Епилепсия Бруцелоза Глаукома Отряване Пиометра Телазия Раждане Хранене
Диабет Епулис Стави Порче Астма зайци Рана Зъби
Уши
Най-търсени думи:
kista, ceni, KASTRACIA, stawi, котката не може да пикае, pomeranska lisica, рязане на уши, куче, витамин, кастрация, три витаминол, рязане на опашка, рана, цени, сърбеж при кучето, кръв в урината, чесане, тривитаминол, бременност, куцота при кучето, хирургия, свинче, физиотерапия, асма, витамин АД3Е, изследвания, хранене, стави, уринарна, купиране на опашка, зъбен, анална жлеза, ;микрочипиране, бременост, операции, микрочип, морско свинче, чесане на ухото, котката не може да уринира, д-р Бенгюзов, бъбречна недостатъчност, сърбеж при кучето и котката, затруднение на дишането, изследване на кожа, уринарна храна, витаин АД3Е, Диабетът при кучето и котката, Диабетът при кучето, гноеподобни изтечения от мястото където животното уринира, разширение на стомаха,