Етиология и епидемиология.
Причинител на заболяването е вътреклетъчна бактерия наречена Brucella canis. Наблюдава се предимно в развъдниците.Бруцелозата е зооноза, макар че заболяването се среща рядко при хората.Естествения път за инфектиране на кучета е чрез поглъщане на заразено мляко, плацента или абортирал плод, вагинални изтечения от кучки които са разгонени или са абортирали като отделянето на бактерията може да продължи до няколко седмици дори месеци.Мъжките също отделят причинителя с урината, когато в нея има следи от сперма или секрет от простатната жлеза, може да се отдели със слюнката, носни и очни изтечения, фекалии.Бактерията може да премине през лигавицата на червата, носа, устата, конюнктивата или през наранена кожа.Инкубационния период е в рамките на 2-3 седмици.
Клинични признаци.
B.canis може да предизвика аборти при бременните кучки.Повечето възникват късно особено през 7 до 9 седмица от бременност. Абортите биват последвани от слузести, кръвоподобни, зелиникаво-кафяви вафинални изтечения.Може и да се стигне до раждане, но кученцата са слаби и умират до една седмица.При мъжките индивиди сперматозоитите са с намалена жизненост, възникват епидидимити(възпаление на надсеменниците), оток на скротума и орхит(възпаление на тестисите).При хроничното протичане на болестта може да се наблюдава едно- или двустранна атрофия на семенниците.Лимфаденита(възпаление на лимфните възли) се среща често при инфектираните животни.При орално заразяване може да са увеличени ретрофарингиалните лимфни възли, а при полово инфектиране- ингвиналните и иличните.
Други симптоми включват: летаргия, нежелание за движение, намален апетит, загуба на тегло, промяна в поведението, рядко треска.Въпреки всичко повечето инфектирани кучета не проявяват сериозни клинични симптоми.
Заразените животни може да се възстановят спонтанно, но по-често това се случва след 2-3 години като някои кучета остава хронично инфектирани до 5 години.Болестта рядко завършва със смърт с изключение на плодовете и новородените. Диагностични тестовеМикроскопско изследване на натривки може да бъде от полза за вероятната диагноза, особено ако това изследване е съпроводено и от други тестове. Бруцелите са коки или къси пръчици, понякога по двойки или. При хората точна диагноза се поставя серологично или чрез изолиране на култури. Бруцелите могат да се изолират от кръвта при ранните инфекции; костният мозък е често позитивен в този стадий. Рядко може да се открие в урината, цереброспиналната течност или тъканите. Тестовете за диагностика включват серум аглутинация, ELISA. Хроничната Бруцелоза може да бъде изключително трудна за диагностициране.
Лечение
Лечение не се препоръчва за кучета отглеждани в развъдници. Лечението е скъпо, а излекуването е много трудно, особено при хронично протичане на заболяването. Изолиране в кръвни култури и серологичен мониторинг се изискват след 3 месеца след лечебен курс преди кучето да се обяви за негативно. Рецидив на инфекцията след прекъсване на антибиотика е много често явление. Дори и при успешно елиминиран причинител мъжките индивиди често остават стерилни, поради необратимо увреждане на тестисите и надсеменниците. Кастрацията се смята че редуцира риска от пренос от инфектирани кучета, но въпреки това няма доказателства, че кастрацията елиминира бруцелите от организма. Всички кастрирани кучета би трябвало да преминат антибиотичен курс. Най-успешено и практично е лечението с комбинация от тетрациклинови антибиотици, тетрациклин хидрохлорид, доксициклин, миноциклин, и стрептомицин приложени по време на първите три месеца от инфекцията. Лечението е много трудно при хроничната форма.
Дихидрострептомицин (10 mg/kg IM 2 х дневно) се дава за начало в продължение на 7 дена заедно с тетрациклин (25 mg/kg орално 3 х дневно), което продължава 4 седмици. По време на последните 7 дена от тетрациклиновата терапия се дава отново. В отделни случаи, когато първият лечебен курс е неуспешен вторият е успешен. Неуспешно третиране може да се наблюдава при инфектирани мъжки кучета, където микроорганизмите са локализирани в надсеменниците и простатната жлеза.
Профилактика
Профилактиката на бруцелозата при човека обикновено се осъществява чрез контрол на инфекцията при животните. Необходима е добра хигиена и предпазни ръкавици за предпазване на контаминирането на кожата както и инцидентното вдишване или поемане на микроорганизмите при асистиране при раждане. Особено внимание трябва да се отделя на елиминирането на абортирани фетуси или техни флуиди.
Заболеваемост и смъртностБруцелозата е обикновено професионално заболяване; най-често се среща при ветеринарни специалисти, ловджии, фермери. Бруцелозата също е най-лесно придобиващата се инфекция в лабораторни условия. Хора, които не работят с животни или бактериални култури обикновено се заразяват чрез поглъщане на инфекта чрез непастьоризирани млечни продукти.
