Заболяване, което протича хронично, рядко остро и се придружава често с твърде тежки нарушения на нервната система.
В България единствения краен гостоприемник е котката.Фекалиите на заразената котка са източник за инвазиране на външната среда и другите гостоприемници. Котката се заразява, като поема заразено сурово месо от свиня, овца, гризачи и др, говеждото месо обикновено не съдържа токсоплазма.
Младите котки са по-възприемчиви от по-старите. Обикновенно болеста протича безсимптомно. При новородените се наблюдава остро протичане с тежки, водещи до смърт ентерити, хепатит, миокардит, пневмония и енцефалит.
При 2-седмичните котета признаците са по-слабо изразени, ако се изключи бързото и преходно повишаване на температурата,слабата диария, понякога се наблюдава форма водеща до смърт съпътсвана с пневмония, хепатит, миокардит, енцефалит, ринит.
При възрастните котки - апатия, липса на апетит, треска, дихателни смущения, енцефалит.
Характерни са туморовидни уголемявания на мезентериалните лим.възли,възли в белия дроб,некротични огнища в черния дроб, далак и бял дроб, панкреатит и холангит, хроничен интерстициален нефрит, язви и възелчета в чревната стена.
Котката е източник за инвазиране на хората с токсоплазмоза, хората се инвазират при поемане на отделените с фекалиите на котката ооцисти. Важна профилактична мярка е всекиднивното почистване на котешката тоалетна и дезинфекцирането и с гореща вода.
Изследвайте котката за токсоплазмоза при вашия ветеринарен лекар!
